МЪНИСТА

Има една магическа дума от нашето детство. Тя няма синоним, не може да се замени. Но споменът за нея проблясва като слънчев лъч пред очите ни и ни омагьосва. Завинаги и безвъзвратно.

Мъниста

Мъниста грееше в панделките и косите на момиченцата, с топчета мъниста си играеха момченцата.

А в онази стара като света песен, когато се пееше "В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки..." в моите джобчета винаги дрънкаше и мъниста. Дори когато нямаше бонбонки.

Вгледайте се в тези невероятни преливащи цветове! Като в калейдоскоп. Въображението полита в небесата и твори. И пак ги вплитаме в детските коси, редим от мъниста герданчета, вплитаме ги в дрехите си - точно както го правеха и нашите баби от незапомнени времена и до днес...

Е, сега сме по-модерни - правим от мъниста бижута, изработваме малки дръвчета от мъниста, украсяваме с мъниста луксозни подаръци, редим мъниста в панделките, бродираме картини от мъниста, декорираме дома си. Нима си представяте сватба без мъниста?! Даже ловят риба със златно и сребърно мънисто! Дали хващат златни и сребърни рибки не знам?!

Но има и друг един неуловим аспект, в магията на тази дума. Освен голямото търпение да подбереш нюансите от цветове и да нанижеш едно до друго малкото мънисто... Неуловимата магия е, когато това направиш сам и от сърце, за да остане спомен и любов - завинаги и безвъзвратно.